Теории за полета - Страница 87

Замъгляване, огнено кълбо, детонация, земетресение. Гърлен рев и плътна стена от въздух. Трошене на здрави прозорци. Разместване на плочи. Стени, които се огъват и се чупят. Напукан бетон и огънато желязо.

В първия момент Петрович беше запратен към земята, а в следващия вече летеше във въздуха, а земята се гърчеше под него. Всичко беше остро и кърваво и имаше вкус на метал. Лещите му подлудяха. Той беше почти сляп, почти глух, но продължаваше да стиска здраво увитото тяло на жена си, опитвайки се да я защити, без да знае от кого или как.

Продължи да я държи, докато бурята не утихна. Ръката му лежеше върху гръдната й кост и не спираше да се повдига и да се спуска, да се повдига и да се спуска. Бавно, сякаш Маделин спеше. Той отмести ръката си и положи глава на мястото ?.

- Майкъл?

Вече нямаше кой да му отговори.

След известно време усети как нечии ръце докосват раменете и главата му и се опитват да го накарат да се изправи, а след като не успяха, го повдигнаха и го понесоха нанякъде. Започна да се бори толкова яростно с тях, че те бяха принудени отново да го оставят на земята.

После просто останаха наблизо и зачакаха някой да им каже какво да правят. Започна да се стъмва.

34.

Петрович се присъедини към тях на ъгъла на улицата. Може и да изглеждаше необичайно, че провеждат срещите си там, навън, на студа, заобиколени от руини и отломки; но когато той го предложи, никой не можа да намери добра причина, за да му възрази. Струваше им се правилно, а и така безкрайните речи и парадиране щяха да бъдат сведени до минимум.

Той носеше тежък шинел на ЕОС, тежък като небето, затрупано с бавнодвижещи се сиви облаци, предвес-тници на идващия сняг. Соня си беше облякла кожуха и изглеждаше черна и лъскава, млада и жизнена. Нов кожух, защото дупката в хоризонта показваше къде се е намирала Ошикора Тауър, която се беше срутила върху себе си, опустошавайки долните етажи. Ракетата не беше ядрена, но силата й бе достатъчна, за да строши всеки един прозорец в диаметър от един километър.

Освен него и Соня там имаше и други хора, разбира се. Ямамата, никкейджин с изсечено лице, облечен с тъмен костюм и сиво палто от камгарна прежда, който никога не се усмихваше. Меката му шапка засенчваше лицето му, а ръцете му стискаха дръжката на сгънатия чадър така, сякаш беше дръжка на меч. Което не беше изключено.

Присъстваше и майорът, като представител на дисидентските сили на ЕОС, както и Нгуми, инженер, който до края беше защитавал своята електростанция от всички приходящи. Той носеше ръкавици и плетена шапка и потропваше с крака по земята, а през тракащите му зъби изскачаха малки клъбца пара.

- Къде е...?

- Ще дойде - каза Петрович. Той пъхна облечените си в нова кожа ръце в джобовете и направи някои от упражненията с пръсти, които му бяха показали.

Ямамата изглеждаше кисел.

- Това не е начинът да се ръководи правителство.

Очните ябълки на Петрович бяха почистени и попълнени, но той продължаваше да носи крепонени превръзки вместо тъмни очила. Към главата му бяха прикрепени две камери: една с широкоъгълни лещи от лявата страна и друга - подвижна, късофокусна - отдясно. Моторчето й изжужа, когато тя се фокусира върху Ямамата.

- Важното е да я задържим, важното е всичко да бъде направено както трябва. Ще дойде, когато е готова.

- Трябва да й се обадиш - каза Ямамата.

- Тя е шеф на полицията, а не куче, на което можеш да подсвиркваш. - Той накара моторизирания ирис на лявата камера да зажужи и да прищракне. Фракцията на никкейджин беше във възход. Те бяха сплотени, послушни и решителни. Но трябваше да бъдат по-верни на Соня, отколкото на избрания им представител. Налагаше се да напомня на Ямамата за това. Често.

- Нищо ли няма да обсъждаме?

- Достатъчно - каза Соня с очевидно раздразнение. Всеки неин инстинкт, всеки детайл от възпитанието й я беше превърнал в непоколебим диктатор. Тя ненавиждаше демокрацията.

- Има нещо - рече Петрович. - Трябва да измислите име.

- Нео Токио - каза бързо Ямамата.

Майорът, който предпочиташе да обикаля из Метрозоната с танка си - той беше паркиран от другата страна на улицата, - рече кротко:

- Гайджин предпочитат нещо по-неутрално.

- Дочух - обади се Нгуми, докато духаше върху пръс-тите си - хората да я наричат Свободната зона.

- Това е само временно, но имената имат сила - рече Петрович и додаде многозначително: - да обединяват и да разделят.

- Никкейджин искат да предоговорят споразумението, което сте подписали с Извънредната власт на Метрозоната. - Ямамата тропна с шипа на чадъра си по плочките на тротоара. - Според нас сте отстъпили пред твърде много искания.

- Сключихме многомилиарден договор за повторното построяване на... както решим да наречем това място - Свободната зона е добре, има популистко звучене. В продължение на дванайсет месеца можем да правим практически каквото си поискаме. Когато бежанците започнат да се връщат, аз ви гарантирам, че всяка обществена или частна институция ще е спряла кранчето. Така че не се оплаквайте. Това ви прави да изглеждате неблагодарници. - Петрович се обърна и огледа пътя, водещ към мола. Почти не обръщаше внимание на жака, пъхнат в черепа му. - Ето я, идва.

Маделин караше мотоциклет. Установила, че това е най-добрият начин за придвижване по затрупаните с отломки улици, тя продължи да го използва и след като през повечето блокади бяха разчистени проходи. Облечена от глава до пети в черна кожа, тя изглеждаше още по-поразително, отколкото в булчинска рокля, вдъхваше едновременно страх и преклонение.