Теории за полета - Страница 88

Подчинените й я наричаха Майката и тя не ги спираше.

Моторът плавно спря. Маделин ритна стъпенката, слезе от него и вдигна визьора на шлема си.

- Извинявайте - каза тя. Свали шлема от главата си и разтърси лъскавата си тъмна коса. Отново беше обръснала главата си от двете страни, в стила на Ордена на Света Джоун. - Пропуснах ли нещо?

Ямамата я погледна намръщено.

- Съпругът ви отново ме обиди. Отказвам някакъв си обикновен чиновник да ми говори така.

Петрович сви рамене.

- Преди да започна да записвам това за следващото излъчване, искам да ви напомня, че вие получихте този пост само защото аз не го искам. Че всички имате тези постове, защото аз не ги искам. Аз съм вашият дамоклев меч. Аз съм робът, който стои зад краля и шепне в ухото му „помни, че всички сме смъртни". - Повечето им срещи започваха по този начин и той нито веднъж не се беше обидил. - Така че да се захващаме за работа.

Имаха проблеми. Разполагаха с излишък от пари, но не и с правилните умения или оборудване. Бяха бомбардирани с оферти от различни предприемачи, чиито условия бяха толкова византийски усукани, че достигаха до неразбираемост. Законовият им статус като политически обект беше поставен под въпрос, както и отношенията им със Съюза. Шефът на ЦРУ беше хвърлен на лъвовете в опит да си измият ръцете, но Съветът за сигурност на ООН все още не беше произнесъл нищо смислено - вместо да порицаят американците, се носеха зловещи слухове за резолюции, подкрепящи действията им. Соня все още държеше един от американските агенти, а ФБР имаха Пиф.

Бяха предложени най-различни разрешения на най-належащите им затруднения; никое от тях не беше удовлетворително, а повечето изискваха още повече усилия и средства. Петрович въртеше глава, за да улавя всеки коментар, и не казваше нищо.

Най-накрая, когато достигнаха до задънена улица, а устните на Нгуми бяха напълно посинели, той се намеси.

- Мога ли да дам едно предложение?

- Вие нямате право да говорите на тази среща - отвърна упорито Ямамата.

Соня завъртя очи.

- Председателството дава думата на доктор Самуил Петрович.

- Вижте - каза той, - никой от вас не е професионален политик. Повечето от вас дори не са искали да станат такива. Затова защо просто не се придържате към онова, което знаете?

Майорът повдигна вежди и с жест даде да се разбере, че иска пояснение.

- Превърнете се в компания - каза Петрович. - Кооперация или дружество с ограничена отговорност, което е собственост на работниците си. Нещо такова. Вземете парите, които притежавате, и преговаряйте с отделни личности или други компании. Купувайте услуги от свободния пазар, както всички останали, използвайте изпробвани решения, наемайте и уволнявайте както ви е удобно. Повечето преустройствени проекти не се изпълняват, защото парите потъват като в бездънна яма: паричните потоци не се контролират от хората, които живеят там. Но в случая не е така, затова се възползвайте от възможността или да се прецакате генерално, или да направите нещо различно.

- Значи - рече майорът, - ако искам хеликоптери...

- Обади се на някой, който има хеликоптери, и ги купи. Трябват ти механици? Наеми ги. Пилоти? Наеми и тях. При твоите условия. Мартин, а ти?

Нгуми се почеса под шапката.

- Трябва ми някой, който разбира от канализационни системи.

- Имаме ли някой такъв?

- Не знам - отвърна той.

- Тогава създай база данни за нещата, които знаем, и за тези, които не знаем. Помоли Люси да я направи - много я бива в това. Междувременно намери някоя компания в Метрозоната, която се е специализирала в такива неща, и я купи. Направи така, че ти да плащаш на работната сила. Те ще ти бъдат благодарни до сълзи за работата. Ако можеш да ги накараш да вярват в онова, което вършат, те ще работят още по-усилено. - Той се обърна към всички. - Можете да си го позволите. Онова, което не можете да си позволите, е да се мотаете наоколо и да си почесвате колективната жопа.

Соня вдигна ръка.

- Предлагам да гласуваме. Кои са за? - Ръката й остана във въздуха.

- Не сме имали дебат по въпроса - възрази Ямамата, макар да виждаше, че срещу неговата спусната ръка има три вдигнати.

- Щеше да е хубаво, ако гласуването беше единодушно - каза Соня, като гледаше право напред, без да се обръща специално към някого, - но съм готова да приема и мажоритарния избор.

Той неохотно и вяло се съгласи и в този момент Петрович осъзна, че до вечерта някой друг щеше да представлява никкейджин. Дори нямаше да е необходимо Соня да ги убеждава - мисълта за плодотворна работа, за заплата и за частична собственост върху компанията, която щеше да ги наеме, беше достатъчна. Повече от достатъчна, за да ги настрои срещу човека, който беше избрал да им застане на пътя.

- Продължаваме нататък. Разпускам политическата единица, известна като Нео Токио, и прехвърлям всичките й авоари и пасиви към корпорация Свободна зона. До утре сутринта искам списъците ви за пазаруване. - Тя се намръщи на собствените си думи. - Не. Това е глупаво. Кажете ми каква сума ще ви трябва и я похарчете както намерите за добре. Водете си архив и не пилейте нито цент. Нещо друго на дневен ред?

Въпреки резките издигания и спадове в борсата на Нео Токио очевидно дневният ред беше изчерпан.

- В такъв случай приключваме. Сам? Това означава ли, че сега всички работите за мен?

- Означава, че всеки работи за останалите - отвърна Петрович. - Означава, че всички отговаряме за някого.

Ъгълчето на устата й потрепна в полуусмивка.

- Знаех си, че планът ти има някакъв недостатък. Просто не успях да го засека веднага.