- Добре, нещата стоят така: аз спечелих, а вие изгубихте. Каквото и да се случи отсега нататък, не трябва да забравяте, че плановете ви са провалени; клетката ви е разбита, мисията ви се провали, правителството ви е безнадеждно компрометирано. Каквато и да е мисията ви тук, тя е провалена.
- Ние държим съпругата ти...
- Да, да, знам. Общо взето, знам всичко, затова нека престанем с глупостите и да се захващаме за работа. Ако искате да се приберете вкъщи, вероятно мога да го уредя. Ако искате да излезете навън в един последен безполезен опит - и това мога да го уредя. Знам точно къде се намирате и разполагам с нужната поддръжка, за да осъществя заплахата си, така че в никакъв случай не можете да се измъкнете. Екипът по изтеглянето ви, който в момента се приближава към бреговете на някогашен Уелс, никога няма да стигне до вас. - Петрович се поколеба. - Разполагате с достатъчно време. Помислете си. Знаете как да се свържете с мен.
- Какво си направил с Маса?
- Използвам нейната честота. Направете си изводите - рече двусмислено той. - Ще чакам.
- Ти... изобщо не попита за съпругата си, Петрович.
- Не, не съм. Известна ли ви е котката на Шрьодингер?
- Не.
- Поредната метафора умира пред олтара на невежеството. - Той прекъсна връзката и се съсредоточи върху улицата, която се простираше пред него.
Маса се заклати леко напред-назад.
- Какво каза той?
- Не му дадох голяма възможност да каже каквото и да било. Представих му голите факти и му дадох време да поразмишлява върху тях.
- Това няма голямо значение - рече тя. - Макавей знае, че Ритъм няма да му позволи да се предаде.
- А ако Даниълс убие Андерссън? Какво става тогава?
- Може и да го направи. Но тогава ще трябва да го задържиш при себе си, защото няма да можеш да го изпратиш обратно в Щатите. - Тя спря да се поклаща и разкърши вратните си мускули. - Той няма да убие Ритъм.
- Мога ли да обработя Андерссън? Какво друго мога да му кажа, за да го накарам да се предаде? Те са обградени, имаме огнево превъзходство, а изтеглянето им ще бъде осуетено още преди екипът да успее да се доближи дотук. Единствената причина все още да не са мъртви, е, защото жена ми може да е още жива.
Маса застина насред упражнението си.
Изтеглянето ще стане с подводница.
- Защо, на хуй, тогава идва от запад? - Той погледна към смрачаващото се небе. - Ех, чёрт. А аз казах на Даниълс. Извини ме за минутка.
[Подводница.]
- Очевидно. Възможно ли е американците да разполагат със стелт дрон, способен да прекоси Атлантика и да я пусне от височина, да речем, двайсетина-трийсет километра?
[Тази информация е строго секретна. Докато се опит-вам да се добера до нея, по-добре е да предположим, че е възможно.]
- И за какво може да се използва един такъв дрон?
[Може да е просто бойна платформа, проектирана така, че да не бъде засичана, докато не се активизира за действие срещу целта.]
- Като се има предвид, че си имаме работа с ракети въздух-земя, кое е най-лошото, което може да ни очаква?
[Голям брой свръхзвукови крилати ракети, всяка с килотонна ядрена бойна глава. Съдейки по последното местоположение на платформата, подобна ракета би мог-ла да ни достигне за седем минути.]
- Можеш ли да я спреш? Можеш ли да спреш всичките?
[Сигурно са отчели способността ми да се меся в компютърните системи. Целите ще бъдат определени преди изстрелването и ракетите ще бъдат изстреляни в последния възможен момент. Бих могъл да обезвредя джипиес сателитите, но тези оръжия използват наземно радарно насочване и имат бордови карти. Успехът ми зависи само от това дали вече не са направили някоя глупост.]
- Цели: Ошикора Тауър...
[Местоположението на ЦРУ в Епинг Форест.]
- ...офисът на Чейн...
[Твоят домик, твоята лаборатория.]
- ...къщата на Чейн. - Той се спря. - Ще унищожат собствените си агенти заедно с нас. Можеш ли да се изтеглиш навреме от квантовия компютър?
[Не.]
- Тогава се концентрирай върху ракетата, която се е насочила към теб.
[А съпругата ти?]
- Именно: съпругата ми. Успех. - Той рязко се обърна и изкрещя с цяло гърло: - Соня, кажи на президента на Съюза, че към нас летят американски ракети, грабвай Люси и се махайте, на хуй, оттук. Кулата също е мишена. Останалите идвате с мен.
Той грабна машината за сингуларност под мишница, измъкна пистолета си и го подхвърли на Маса.
- Ако онези ракети имат ядрени бойни глави, от него няма да има никаква полза.
- С колко време разполагаме? - Тя дръпна слайдъра с тренирано движение.
- Пет минути.
Затичаха се по пътя - Петрович и Маса отпред, а Валентина начело на охранителите на Ошикора. Тя изтича по стъпалата към входната врата и пусна два куршума в ключалката.
Петрович изрита остатъците й и Маса първа влетя вътре, сканирайки сенките за опасности.
- Чисто е.
Тя се засили към стълбището, но Петрович я улови за рамото.
- Не. Насам.
Той посочи към вратата, водеща към апартамента под този на Чейн, и
Валентина отново се справи с ключалката по предпочитания от нея начин. Маса огледа стаята, надничайки във всеки сенчест ъгъл. Когато приключи, тя погледна към голата крушка на тавана.
- Оръдието се намира точно тук.
- Сега нямаме време за това. - Петрович претегли на ръка сферата. - Ще трябва да поемем някои рискове.
В следващите няколко секунди той си състави план на горния апартамент: дневна, спалня, кухня, баня. Спалнята се намираше в задната част на сградата, но в нея се влизаше през дневната, където беше монтирано оръдието. Банята също се намираше в задната част на сградата, отделена от кухнята чрез тесен коридор.