Теории за полета - Страница 84

- Готово ли е? - попита Люси.

- Няма как да проверя електропроводимостта, нито колко енергия има в батериите. Или ще проработи, или не. - Той пъхна останалата част от изолирбанда в гащеризона си.

- И какво трябва да направи?

- Той няма да ти каже - обади се Маса. - На мен не ми каза предишния път.

- Какво да се прави. Някои хора обичаме да се фукаме. - Той нагласи камерата си така, че да гледа назад. - Би трябвало за части от секундата да отвори малка дупка в тъканта на пространство-времето. Всъщност дори за по-малко. Ефектът ще е като от малка експлозия, само че наобратно.

Имплозия. Гравитационни вълни. Все едно съм създал безкрайно тежка маса и в същия момент съм я накарал да изчезне.

Жените се спогледаха. Маса се вторачи в купчината жици, която лежеше в скута на Петрович.

- Искаш да създадеш сингуларност. С това.

Той се поколеба за секунда-две.

- Горе-долу.

- Откъде можеш да си сигурен, че няма да изравниш със земята цялата

Метрозона?

- Защото в мига на появяването й машината, която я е създала, се унищожава. Мога да ви покажа разработките ми. - Петрович се намръщи и отново обърна камерата напред. - Ти наистина ли си физик, защото говориш така, сякаш много добре разбираш материята.

Тя се замисли за миг.

- Сигурно съм била. Тези знания трябва да са дошли все отнякъде.

- Ако съм объркал нещо, се извинявам предварително. - Той погледна през прозореца. - Почти пристигнахме.

Валентина провери пълнителя на калашника. Той беше все така пълен с патрони, както и последния път, когато го беше проверила.

- Какъв е планът?

- Ще се опитам да ги накарам да се предадат. - Петрович се почеса по главата. Коричките от раните се обелиха и се набиха под ноктите му. - Ще им обясня, че ситуацията, в която се намират, е истински пиздец, и няма да е зле да се предадат.

- Мога ли да ти кажа, че няма да се получи? - предложи Маса. - Макавей може и да се замисли върху предложението ти, но Ритъм веднага ще откаже. Можеш само да се радваш, че Запасняк не е с тях...

Соня се обади от задната седалка:

- Зашеметихме я с електрошок, а после я вкарахме в кома.

- ...защото тя щеше да застреля жена ти, останалите от екипа и накрая себе си, но преди това щеше да подпали сградата.

- Другият. Чехъл. Къде е той? В Епинг Форест?

- Да. Но се намира твърде далеч, за да успее да се намеси.

Петрович изпуфтя с досада.

- Доскоро разполагах с бойни хеликоптери, но ЕОС ги отзова. Жалко.

Стигнаха до Севън Систърс Роуд и колата плавно спря. Останалите три автомобила също спряха, блокирайки улицата. От тях започнаха да излизат облечени в черно мъже, въоръжени с карабини.

Петрович слезе, стиснал устройството под мишница. От мястото си можеше да види входната врата на Чейн.

- Файона, Маса или както там трябва да те наричам. Искам да те използвам.

Тя послушно се приближи до него и двамата се отдалечиха леко встрани от останалите.

- Ще вляза вътре и ще ги убия. Няма да заподозрат нищо и няма да имат време да наранят жена ти.

- Изкушаваш ме - отвърна Петрович. - Но както правилно бе изтъкнато, не бих могъл да ти се доверя изцяло.

- Искаш ли да се свържа с тях?

- Не. Можеш да използваш кодови думи, за които няма и да се досетя, че означават нещо. Просто искам да ми кажеш честоти, метод на кодировка, такива неща. Оттам нататък поемам аз. - Той въздъхна. - Ако ти позволя да предприемеш нещо и Мади умре, ще поискам да превърна цялата ти страна в пустош. Затова е по-добре сам да прецакам нещата.

Костюмът й притежаваше няколко превключвателя от вътрешната страна на китката и тя ги включи. Петрович предполагаше, че ако намерението й е да го убие, сега беше също толкова удобен момент, колкото и всеки друг. Намираше се толкова близо до колегите си - би мог-ла просто да им извика.

Но след всеки натиснат превключвател той виждаше как костюмът й постепенно оживява. Тя имаше подсилена мускулатура и медицински комплект, който можеше да притъпи болката, да вдигне адреналина, да съсири кръвта. Той знаеше за навигационната система, но не и за нощното виждане или разнообразието от скрити оръжия. Костюмът й можеше да поддържа топло или студено, можеше да отбие острието на хладно оръжие, можеше да пусне петдесет хиляди волта през пръстите ?.

Петрович проникна в компютъра на костюма и хакна диагностичната програма. Сега се намираше по-близо до нея от собствената й кожа и побърза да вземе онова, от което се нуждаеше. Антената се простираше по дължината на гръбначния й стълб, а късовълновият предавател представляваше незначително петно върху единия от бъбреците ?.

- Готов ли си?

- За какво?

- Извинявай - рече Петрович. - Не исках да го казвам на глас.

[Долавя се нещо, което прекосява Ирландско море. В момента е в безмоторен режим, но от време на време коригира курса си. Ще го атакувам в първия удобен момент.]

- Благодаря. Да видим какво ще каже Даниълс.

И тъй като Петрович използваше позивната на Маса, агентът предположи, че го търси тя.

- Какъв е статусът ти? - Гласът му беше неразпознаваем: дигитализиран, механичен и монотонен.

- Добрый вечер, капитан Даниълс. Как поживаешь?

Радиовълните съскаха достатъчно дълго, за да го изнервят.

Най-накрая през тях се чу съвършено ясно една-единствена дума.

- Ти.

- Ела да пообсъдим някои неща - каза Петрович.

33.

Петрович стоеше на пътя, чудейки се какви да са следващите му думи. Двамата мъже в апартамента на Чейн можеха да предвидят всичките му ходове. Можеха да оспорят всеки негов аргумент, а той можеше да постъпи по същия начин с тях.