Теории за полета - Страница 83

- Трябват ми козове при преговорите. Добре ще е някои от тях да останат живи.

[Смяташ ли да убиеш агентите, които държат съпругата ти?]

- Смятам да помисля по този въпрос, след като тя вече бъде в безопасност.

Петрович бръкна в чантата, която му беше дала Люси, и извади сферата. Тя беше запечатана в опаковка с въздушни мехури и той започна да дърпа и да къса, докато не успя да провре пръста си отдолу.

- Защо поиска да ти донесат това? - попита Соня.

- Защото реших, че може да ми потрябва. - Петрович подаде сферата на Маса. - Подръж така.

Той залепи два кабела към кръглите терминали и ги обви с изолирбанд, за да не могат да се разлепят.

- Различна е, нали? - попита Люси. - Не е същата, която дадоха по новините.

- Само един на милион души би забелязал това. - Той отвори пакета с електронни компоненти и ги изсипа в шепата си. Камерата му не можеше да се фокусира върху мъничките надписи върху тях, затова той ги подаде назад. - Трябва ми нещо с капацитет в диапазона на мик-рофарадите и най-големия резистор, който успеете да намерите.

Само Валентина можеше да разчете цветовата кодировка. Тя обясни системата на Люси, докато се подсмиваше подигравателно на невежеството на Соня.

- Какво ти е пусковото напрежение?

- Добър въпрос. Около девет волта и половина.

- Около? Ако бъркаш, всички ли ще умрем?

Петрович се намръщи.

- Вероятно.

Соня се наведе напред.

- Наистина ли не знаеш какво ще се случи?

- На теория знам.

Тя се облегна назад.

- Значи нямаш никаква представа.

Той протегна ръка и Валентина пусна в шепата му един резистор и един кондензатор. Вече беше свързала две от жичките им, за да сформира верига.

- Там има стационарно оръдие - каза той. - Ще трябва да го обезвредим по някакъв начин. Не разполагаме с никакви експлозиви и единственото, което ни остава, е експерименталната физика.

- Превземи го - изсумтя Соня. - Превземи го, както правиш с колите.

Маса погледа над сферата, която държеше в ръка, докато лепилото не изсъхна.

- Вече обмислихме този вариант. При оръдието става само ръчно.

- Което означава, че не е толкова умно, но пък е по-бързо. - Петрович взе тубата с лепило и с негова помощ сглоби верига от компонентите. - Ако беше програмирано да стреля през стени, в тази кола сега щеше да има много по-малко хора.

Колата подскочи и той погледна напред. Навсякъде по пътя се въргаляха тела - достатъчно нагъсто, за да наподобяват килим от раздрани дрехи и разкъсана плът.

Външни, служители на Ошикора, цивилни, милиционери на ИВМ - от всички по много. Автомобили, забити във витрините на магазините или във вратите на къщите. Улични стълбове, огънати от сблъсъци, и изгорели развалини.

Колата им почти пълзеше по пътя, а широките гуми се опитваха да намерят сцепление с нестабилната повърхност. Петрович погледна назад и установи, че Валентина е прикрила с длан очите на Люси.

- Много е млада. - На лицето й потрепна мускулче. - А аз съм твърде стара.

Маса се взираше със зяпнала уста през предното стъкло. Когато в един момент изглеждаше, че ще изпусне сферата, Петрович протегна ръка и подложи длан под нея, като в другата си ръка стискаше конструкцията от кабели и кондензатори, а тубата с лепило бе пъхнал между зъбите си.

С приближаването им към Юстън Стейшън нещата се влошаваха все повече и повече.

Накрая Петрович остави сглобената електрическа верига на таблото и извади тубата с лепило от устата си.

- Ядоса ли се вече?

- Какво сме направили? - промълви Маса.

- Когато тази сутрин слънцето изгря, всички тези хора бяха живи. Повечето от тях щяха да са живи и тази вечер, ако не бях решил да отвърна на удара. Така че донякъде вината е и моя. За останалото ще си платят господарите ти. Ще се погрижа за това.

- Когато всичко приключи, какво ще правиш с мен? Мислех си, че мога да ти помогна да построиш новото бъдеще, но това, това... - Гласът й заглъхна и тя бързо избърса бузите си. - Трябва да ме изправиш пред стената заедно с другите и да ни разстреляш.

- Колкото и да е изненадващо, не аз командвам тук. Не знам до каква степен ще се чува думата ми.

Маса погледна към Соня, която издържа погледа й с такава непоколебима враждебност, че американката предпочете да се съсредоточи върху мъртъвците, които те бяха на път да прегазят.

- И все пак смея да твърдя, че ако успеем сега да си върнем Мади, а малко по-късно и Пиф, има някакви шансове за снизходителност. - Петрович й подаде отново сферата. - Сега дръж това неподвижно.

През следващите няколко минути той се съсредоточи върху работата си -лепеше и облепяше шарнири и жици, свърза батериите помежду им и прокара електропроводимо лепило през клемите им.

Пътят постепенно започна да се разчиства и гумите на колата вече можеха да заобикалят препятствията. Когато стигнаха до Каледониън Роуд, Валентина реши, че вече може да свали ръката си.

Люси примигна под силната светлина.

И без това нямаше да гледам - каза тя.

- Видяното веднъж не може да бъде забравено, малка моя - рече Валентина.

- Не е вярно - вече не си спомням как изглеждаха родителите ми - каза Маса. - Нито мога да си спомня как ЦРУ ме накара да забравя; просто трябва да приема факта, че са го направили.

В страничното огледало се видя, че една от следващите ги коли отбива към тротоара и спира. Шофьорът се подаде през вратата и започна да повръща върху пътя.

- Може би - каза Петрович - трябва да намерим отговорите и на двата въпроса. - Той внимателно свърза двете черни жици, оставяйки двете червени да висят. Дори нарочно уви краищата им с изолирбанд, за да попречи на случайния им контакт.