Теории за полета - Страница 82

- Познавам те. Ти си студентка. На Сам.

- Да. А ти си Соня Ошикора. - Тя прехапа устната си. - Една от секретарките ти се казва Миюки Йошихара. Много внимавай с нея.

Соня благодари за информацията с едва доловимо кимване. После се върна назад по стъпките си и изтика Люси през вратата. Тя се затвори с трясък зад гърбовете им.

- И сега какво да правя с теб? - попита Петрович. Той свали пистолета, макар Валентина да отказа да последва примера му. - Дори не знам как да те наричам.

- Маса. Не мога да си спомня истинското си име.

Петрович също имаше причини да забрави своето, но не защото не го знаеше.

- Не можеш?

- Отнемат ти го заедно с приятелите, семейството, всичките ти спомени, твоето минало и бъдеще. Аз им позволих. В името на нацията. - Жената, наречена Маса, допря дланите си една в друга и стисна зъби. - Ако тя не беше вече мъртва, щях да убия глупавата кучка.

Когато отново отпусна ръцете си, тя примирено им показа китките си. От тъканта стърчаха две малки остриета.

- Предлагам да я застреляме - каза Валентина. - Тя е опасна.

- Да, така е. - Петрович се почеса по брадичката. - Но не е опасна за нас. Прав ли съм?

- Да - отвърна американката. - Ще ги предам и ще ви разкажа всичко.

Той се замисли за миг върху следващата си стъпка.

- Ти... - започна той и демонстративно положи пистолета си върху бюрото. После отстъпи назад, оставяйки оръжието извън обсега на ръцете си. -Можеш ли да ми кажеш какво се е случило със съпругата ми?

- Мога повече от това - отвърна Маса. - Мога да те отведа при нея.

32.

- И къде отиваме, значи? - Петрович беше зад волана, а до него седеше Маса. Отзад бяха Соня, Люси и Валентина - която продължаваше да държи калашника насочен към пасажерската седалка.

- Те се крият в къщата на Чейн и чакат да ги изтеглят.

- Не можахте ли да стигнете до Епинг Форест?

Не. Вече не. Не очаквахме, че ще победите Външните.

- Ха. - Той се сети за района, за къщата на Севън Систърс Роуд, и двигателят на колата изръмжа. Забеляза, че Маса го наблюдава напрегнато, опитвайки се да предугади следващите му действия. - Кой я пази?

- Макавей. - Тя се поколеба. - И Ритъм.

Петрович вдигна ръка.

- Не, не ми казвай. Нека сам се сетя. - Миг по-късно усещането беше като да е глътнал нещо вкиснало. - Онзи пидорас Андерссън. Трябваше да го ударя по-силно, когато имах тази възможност.

- Той каза, че си го победил само защото си действал изненадващо.

- Това е нищо в сравнение с онова, което ще му причиня. - Петрович се погледна в огледалото за обратно виждане, опитвайки се да открие нещо, което да му подскаже какво е настоящото му състояние. Направи гримаса и зърна Люси над рамото си. Извърна се и я погледна изпитателно. - А ти какво правиш тук?

Устните й все още кървяха, а лицето й представляваше карта от драскотини и потъмнели отоци. Тя повдигна една чанта, която изглеждаше обещаващо тежка.

- Нали ми каза да ти донеса тези неща.

- Да. Намери ли ги всичките?

Тя му подаде чантата и Петрович надникна вътре. Намери всичко необходимо: кабели, батерии, електропроводимо лепило, изолирбанд, найлонов плик с мънички цилиндърчета и черната сфера, прорязана със сребристи линии.

- Задобряваш.

- Достатъчно, че да дойда с теб?

- Аз...

Соня изсумтя.

- Когато те срещнах за пръв път, беше неспособен да разговаряш с жена, без да я обидиш. Сега вече си имаш харем.

Петрович рязко се обърна напред, нагласявайки камерата.

- А ти сигурно си нямаш друга работа.

- Не, след като ми каза, че искаш да превърнеш Макензи в сашими.

Зад тях охранителите на Ошикора се качваха в своите коли, затваряха вратите и пускаха фаровете.

- Последен шанс да си тръгнете - каза Петрович.

Никой не прояви желание да помръдне и най-накрая той посочи напред. Колата слезе от тротоара и потегли по пътя. След нея потеглиха другите три вана.

[Сателитът слиза под хоризонта след седем минути.]

- Постарай се. Предполагам чу какво каза Макнийл за Външните.

[Обяснението й отговаря на известните ми факти. Съществуват и други сценарии, които също биха били подходящи, но ако приложа Скалпела на Окам, нейната версия изглежда най-вероятна.]

- Трябва да се чувстваш поласкан. Опитаха се да унищожат цял един град само за да се доберат до теб.

[Действията им са грубо преекспонирани. Възнамеряваш ли да съсипеш репутацията на президента Макензи пред избирателите му?]

- Честно казано, не ми пука за репутацията му сред Реконструкционистите - те сигурно го обожават, защото според тях сме безбожни непросветени чужденци. Ала ще бъда много разочарован, ако след като приключа, са останали повече от пет-шест страни, които все още поддържат дипломатически отношения с тях. Но стига сме говорили за бъдещите забавления. Финсбъри Парк - безопасен ли е?

[Забелязвам няколко струпвания на Външни, най-вече в източната част на Лий Вали, но и из Финсбъри Парк има разпръснати групички. Всички се движат на север и може да се откажат да влизат в сблъсъци с въоръжени колони като тази, която си събрал. Въпреки това препоръчвам да се действа предпазливо.]

- Добре. Сега ми кажи мога ли да й вярвам.

[Остатъкът от живота на тази вселена няма да ми стигне, за да изчисля всички възможни отговори. Или, ако предпочиташ - не, разбира се, че не, и ти самият го знаеш. Но, така или иначе, си тръгнал с нея, защото си длъжен.]

- Гадно е човек да е на мое място.

[При всяка възможност ще помагам. Би трябвало да мога да блокирам въздушното пространство. Как предпочиташ - да бъдат заловени или убити?]