Теории за полета - Страница 49

- Да. - Тя го взе от ръцете му и се зачуди къде да го сложи. Накрая дръпна колана на плисираната си пола и пъхна ножа до хълбока си.

- Трябва да тръгваме. През входната врата.

Тримата слязоха във фоайето. Петрович дръпна резето и отвори вратата. Вътре нахлу звукът от пиукането, бибиткането и звънтенето на алармите. Той си пое дълбоко дъх и се затича.

Външните бяха поели надясно. Те тръгнаха наляво, по-надалеч от сцената на катастрофата и уголемяващите се локви кръв. Тичаха приведени, за да не се виждат главите им над колите.

Прекосиха пътя бързо, плъзгайки се по земята като носени от вятъра листа, после свиха в една странична уличка. Петрович се изправи и погледна назад. Люси тичаше зад него и безумно биещите й на очи обувки проб-лясваха като предупредителни сигнали на подплашен елен ( Когато елените са подплашени и побягнат, те вдигат опашката си, която е бяла отдолу, за да предупредят останалите елени от стадото). Следваше я Миямото, който бе толкова близо, че ако се наложеше, можеше да допре длан върху гърба й и да я бутне напред.

Пътят зави към станцията. Най-близките Външни се намираха на края на Уилсдън Грийн и се спускаха по хълма. На по-малко от километър от тях. Нищо и никакво разстояние.

Използвайки картата като пътеводител, бегълците изтичаха в частен паркинг, граничещ с линията. Висока ограда от бетонени плочи блокираше пътя им. Петрович приклекна до стената и сви дланите си в шепа между коленете.

Люси отново застина неподвижно, без да знае какво да прави. Миямото притича покрай нея и без да нарушава ритъма си, стъпи върху ръцете на Петрович.

Той го подхвърли към ръба на стената, японецът прехвърли крак през нея сръчно, като гимнастик, и я възседна.

- Затичай се - каза Петрович - и скочи. - Миямото се наведе и й протегна ръка.

Люси отстъпи две крачки назад и се затича. През повечето време очите й като че ли бяха затворени, но тя успя да скочи в правилния момент.

Миямото я хвана за лакътя и с изкривено от усилието лице я издърпа догоре. Момичето се олюля за миг, след което скочи от другата страна.

Петрович също се засили и подпря краката си на стената, увиснал на китката на Миямото. Двамата се спогледаха за миг и Петрович установи, че е напълно нес-пособен да разчете изражението на японеца.

- Извинявай - каза той. - Трябваше да я вземем.

- Искаш да кажеш, че ти трябваше да я вземеш.

- Да, точно това исках да кажа.

Петрович се захвана с лакът за ръба на стената и пусна ръката на Миямото, за да се захване и с другия. Издърпа се нагоре, преглъщайки болката, после погледна от другата страна. Люси го наблюдаваше от обрасъл с груба трева насип и отпиваше от бутилката си. Вече беше мръсна и разчорлена, а чорапогащите й бяха скъсани на коленете.

Петрович прехвърли тялото си през стената и увис-на на пръстите на ръцете си. После падна, изправи се и изтупа шинела си.

- Как да ти викам? - попита го Люси.

- Както ти харесва. Сам, предполагам.

Миямото скочи от високото и се приземи меко до него.

- Сега накъде?

Петрович посочи на североизток и без да каже нито дума повече, Миямото се затича към релсите.

Той не ме иска тук, нали?

- Няма значение какво иска той. - Петрович огледа принадлежностите си. Играчката все още се намираше на безопасно място в джоба му, пистолетът и ножът бяха в другия, а бутилката в третия. - Единственото, което има значение сега, е, че си с мен.

20.

Докато Петрович тичаше, пред очите му отново започна да тече текст. Тъкмо прекосяваха линията по един боядисан в сиво мост с високи стени, върху които беше монтирана още по-висока мрежа в опит да бъде предотвратено хвърлянето на предмети върху релсите.

Отдолу имаше Външни, но те не можеха да ги видят. Близостта им караше сърцето му да работи малко по-бързо, караше го да стъпва малко по-предпазливо.

Беше съсредоточил вниманието си върху думите, които изскачаха пред очите му.

[Номинираната за Нобелова награда доктор Епифани Еканоби е арестувана при опит да премине незаконно от САЩ в Мексико. Източник от специалните служби окачестви Еканоби като „заслужаваща внимание терористична заплаха".]

- Чёрт возми - изръмжа той.

[Тя е била задържана в местния шерифски офис до пристигането на служители от Лос Анджелис.]

Петрович усети, че неволно е свил юмруци.

- Ако дори един косъм падне от главата ?, аз ще...

[Каква вреда би могъл да им нанесеш?]

- Да им съсипя валутата. Да им затрия архивите. Да им прекъсна достъпа до сателитите. Да ги завлека над информационната бездна и да ги заплаша, че ще ги хвърля вътре.

[Тъй като най-вероятно аз ще съм този, който е способен да свърши тези неща, ще имам нужда от доста убеждаване, преди да се съглася. При това, в момента използвам част от ресурсите им, за да ти помогна: АНС6 доставя сателитните ти образи.]

- Нямах предвид точно в момента; сега сме заети. По-късно ще е идеално.

[Относно дигиталната Гринуич. Освен ако петнайсетина минути, карта - не мога да я поддържам след 16,56 по Външните не останат абсолютно неподвижни за докато едната наблюдателна платформа се скрие зад хоризонта, а следващата се издигне достатъчно високо, за да поеме излъчването, всички данни ще бъдат изгубени.]

ИИ добави услужливо:

[Само малко повече от пет часа.]

- Мога да пълзя на четири крака и пак ще успея да стигна до Уест Хам за час. - Той се обърна, върна се няколко крачки назад, допря пръст до устните си и посочи надолу по пътя.

[Колко жалко, че доктор Еканоби е била заловена. Но успях да идентифицирам частта на ИВМ, към която е прикрепена съпругата ти - тя се намира на север от Уест Хам, на Норт Съркюлър. Заели са отбранителна позиция на една по-издигната част от пътя.]