Теории за полета - Страница 44

- Хитро - призна Миямото. - Освен ако не използват телефони или радиостанции.

- Каквито не използват, защото иначе скаутът щеше да носи нещо в себе си.

В далечината се чу взрив. На север се издигна нов стълб от черен дим, присъединявайки се към останалите, които прорязваха хоризонта.

[Бензиностанция. Уилсдън.]

- Как, как е възможно да се надяват да спечелят?

- Като подгонят милиони хора право срещу силите, които може да имат яйца да отвърнат на удара. И тъй като пътищата са задръстени от бежанци, а ние сме принудени да тичаме по железопътната линия, бих казал, че планът им работи.

Той отново се откъсна напред, тичайки бързо и волно.

18.

[Сега трябва да изминеш двайсет километра, вместо десетте, които те очакваха в нача-лото.]

- Ти ни прекара оттук. - Петрович се закашля и се изплю между краката си. После се изпъна назад, подпрял кръста си с ръце. Стоеше в един глух двор между две редици празни, ръждясващи вагони и се възползваше от възможността да си почине. - Предполагам, че си имал добра причина за това.

[Когато ме накара да изчисля времето за преход, този маршрут наистина беше най-бързият.]

Аватарът стоеше с ръце в джобовете, както беше виждал стотици пъти да прави Петрович.

- Предчувствам, че сега ще последва едно „но".

[Не си в толкова добра форма, колкото ти се иска да вярваш. Мога да открия места - поне няколко, - откъдето можеш да намериш вода и храна, тъй като не си направи труда да вземеш никакви със себе си.]

- Да. Когато сутринта станах от леглото, изобщо не смятах да пробягам половината Метрозона. - Той подръпна залепналата под мишниците му тениска. - Струва ми се, че искаш да смениш темата - защо това вече не е най-добрият маршрут?

Камионът с обелена боя пред очите на Петрович беше заменен от карта в реално време на района. На север, близо до края на някогашната М1, се забелязваше концентрация от червени точки, като изприщено място; всяка една от точките представляваше Външен. Бяха повече от очакваното и Петрович тъкмо се накани да попита ИИ за точния им брой, когато картата започна да се свива, разкривайки онова, което лежеше отвъд първоначалните й граници.

Имаше още една група точки близо до Уембли и още три големи скупчвания в покрайнините на Хампстед Хийт, които се вливаха в околните улици. Перспективата му се премести още по-нататък и начупената линия от съсиреци се проточи по целия път от Раизлип до Стоук Нюингтън. Зад широкия фронт се простираха цветни артерии, които постепенно избледняваха при доближаването им до заселените територии.

- Ёбаный стос.

[Картината е непълна. По-голямото струпване на точки е в източната част на Метрозоната, но тамошните групи още не са се свързали със западните Външни. Освен това информацията се предава много по-бързо нататък по линията, отколкото в обратна посока.]

- И колко на брой са там?

[Сто и шестнайсет хиляди осемстотин четирийсет и три. Въз основа на настоящата плътност на населението предполагам, че общият брой Външни в региона е около двеста хиляди.]

Течащият по екрана текст замря и аватарът прояви благоприличието да изобрази съжаление.

[Това не се ли квалифицира с епитета пиздец?]

Сърцето на Петрович заби ускорено. Устата му пресъхна и той започна да диша плитко и учестено.

Откъде, на хуй, се взеха всичките?

[Първоначално от Външната зона. Сигурно докато са напредвали, са събирали доброволци или просто от самото начало са били толкова много. Във всички случаи представляват значителен проблем за теб.]

Аватарът сви рамене. Той не беше сгрешил, просто нямаше на разположение достатъчно информация.

[Вероятността да използваш успешно първоначалния ми маршрут, за да стигнеш до Уест Хам, се сви до минимални стойности. Препоръчвам тактическо оттег-ляне.]

Наблизо имаше друга линия, която водеше на юг - дори си имаше свой собствен мост над Темза при Кю. Петрович я виждаше добре на сателитната карта. Тя просто го приканваше да тръгне по нея.

Той се обърна на изток и погледна към веригата товарни вагони. Небето имаше аления цвят на пожар. Миямото беше приклекнал до едно колело, подпрял ръцете си върху обраслия с бурени чакъл, и дишаше тежко с наведена глава. Той усети, че го наблюдават.

- Какво?

- Имаме проблем.

- Какъв? - Миямото оголи стиснатите си зъби.

- Сътрудникът ми предполага, че между нас и мястото, накъдето сме се запътили, има около двеста хиляди Външни.

Миямото рязко погледна нагоре.

- Да - рече Петрович. - Ако искаш да се чупиш, ще те разбера. Всъщност дори предпочитам да си тръгнеш. Не бих казал, че си облечен подходящо за случая.

- Какво имаш предвид? Какво им е лошото на дрехите ми?

- Приличаш на ёбаный нинджа! Сигурно си можел да облечеш сигнално яке, за да биеш още повече на очи, но и сега върху теб е написано с големи букви „подгони ме".

- Докато вие, със съсипания ви шинел и непраните от седмици дрехи...

- Приличам ужасно на Външен. - Петрович му се ухили дивашки. - Кой би предположил, че липсата на вкус към облеклото и ужасната лична хигиена ще се окажат характерен белег на оцеляващите?

- Двеста хиляди души.

- Горе-долу. Възможно е да са повече.

Миямото се надигна и се приближи до Петрович, като едва не допряха носове.

- Мога сам да те убия и да им спестя труда.

И какво ще каже тогава госпожица Соня?

- След като те премахна, мога да се самоубия и така няма да е нужно да обяснявам каквото и да било. Поне ще легна в гроба с ясното съзнание, че съм я спасил от доживотното раболепничене пред идиот като теб.