Теории за полета - Страница 34

14.

Петрович метна шинела си върху празния стол на Пиф и реши, че трябва да се обади на няколко места. Измъкна играчката от джоба си и я сложи на бюрото, след което напълни каната с вода и изплакна чашата с най-малко утайка по стените.

След като си направи кафе, той пренебрегна няколкостотинте съобщения, които се бяха натрупали в телефона му, и се обади на Даниълс.

- Доктор Петрович. Какво мога да направя за вас?

Даниълс седеше в кабинета си, не се занимаваше нито с трескавото унищожаване на важни документи в шредера, нито с прибирането им в кутии, а през вертикалните щори зад гърба му проникваше слаба светлина.

- Вие сте офицер от разузнаването, нали?

Даниълс се намръщи.

- Да.

- В такъв случай сигурно знаете защо ЕОС минират мостовете над Темза.

- Това е класифицирана информация. - Гласът му запази неутралния си тон.

- Кое е класифицирано? Причината да го правят или самите им действия? - Петрович придърпа кафето си по-близо, за да може да вдъхне изпаренията му. - Вижте какво. Озовал съм се в необичайната позиция на човек, който трябва да се грижи не само за собствената си кожа, но е отговорен и за други хора. Ако съществува план за разделянето на града на две и изоставянето на всичко на север от реката в ръцете на Външните, то аз трябва да го знам.

Даниълс допря пръстите на двете си ръце.

- Доктор Петрович, дори няма да се опитам да го отрека...

- Добре - прекъсна го Петрович, - защото в противен случай щях да ви нарека с най-различни епитети, някои от които дори няма да разберете.

- Докторе, това е обикновена предпазна мярка. ЕОС са просто поддържаща група на ИВМ.

- Това обяснява петте бойни танка с френска маркировка, които ме подминаха на улица Фулъм. Ёбаный стос, Даниълс, не съм сляп. Само ми кажете - доколко трябва да се влоши ситуацията, преди да си заминат тези мостове?

- Наистина не мога да обсъждам въпроси от операцията с вас.

Петрович отново се пробва.

- Външните са разполагали с двайсет години, за да се подготвят за това, но дори аз не вярвам, че група зле оборудвани, необразовани ёбанашки, независимо колко добре са организирани, могат да надвият едновременно ИВМ и ЕОС. Така че какво знаете вие, което не е известно на редовите граждани?

На екрана на играчката Даниълс сви юмруци.

- Доктор Петрович, можете да се опитвате да ме притискате колкото си искате, но аз не мога да ви издам класифицирана информация.

- Тогава какво да кажа на моите студенти?

- Моля?

- Моите студенти - рече Петрович. - Да им кажа ли да се прибират у дома, или да ги накарам да останат? Нима трябва да взимат решение въз основа на слухове и мълви? Да не искате да избухне паника?

Даниълс стисна зъби и с огромно усилие на волята успя да запази хладнокръвие.

- Няма да избухне паника. Мостовете са актив, който трябва да бъде подсигурен. ИВМ ще запази контрола над цялата Метрозона с логистичната подкрепа на ЕОС. Кордонът отново ще бъде затворен.

Петрович започна бавно да ръкопляска.

- Много добре, Даниълс. Успя да изпапагалстваш речта си, без дори да се наложи да поглеждаш в листчето. Но самият ти не вярваш на тези думи повече, отколкото им вярвам аз.

- Това е официалната линия - изръмжа Даниълс.

- Това е говно. А ти си говносос - заради това, че се опитваш да го пробутваш. Докато сме на тази тема, намери ли някакви други ключове или нещо друго на Чейн?

На офицера от милицията му трябваше известно време да осъзнае, че темата на разговора е сменена.

- Не. Защо?

- Защото ключовете, които ми даде, не пасват. Чейн беше изключителен параноик, затова смятам, че трябва да има и други ключове, освен двата, които ми даде. Мислех да се върна там утре заедно с един ключар и да се опитам да вляза в апартамента му, но намирането на човек, който да се навие да отиде толкова близо до фронта, се оказа не много лесно. И то само ако предположим, че до утре Външните не са завзели Финсбъри Парк. -Петрович се напрегна в очакване на отговора.

- Няма нищо друго. Изобщо ли не можа да влезеш?

- Механичната ключалка реагира, но електронната не се отключи. Няма значение - ние всички имаме по-важни неща, за които да мислим, нали?

Даниълс разтърка брадичката си с палец и показалец.

- Не знам какво да кажа... Просто съм изненадан.

- Наистина ли? Вината едва ли е твоя, нали? - Петрович погледна над екрана, сякаш нещо друго привлече вниманието му. - Чака ме работа. Сигурно и теб. Успех, капитане.

Той чукна с пръст по екрана и Даниълс изчезна. Веднага набра друг номер.

- Валентина. Заета ли си?

Тя шофираше. Петрович виждаше част от волана и ръката й, която го стискаше. Лицето й беше изпито и напрегнато.

- Извадихме голям късмет, че Марченко не ни уби и двамата - каза тя, поглеждайки надолу към телефона си, който лежеше върху таблото.

- Да. Такива сме ние, късметлии. Да не се намираш близо до апартамента на Чейн?

- Хм. На петнайсетина-двайсет минути. Гледам да стоя по-далеч от Марченко, така е по-безопасно.

- Искам да отидеш там и да наблюдаваш входа. Кажи ми кой влиза и излиза и гледай да не те забележат. Моля те, постарай се да не те забележат.

Тя се наведе напред и докосна екрана на сателитния навигатор.

- Кого да очаквам?

- Не знам. Но вчера ми хрумна, че ако Чейн не е монтирал автоматичното оръдие, то значи го е направил някой друг.

- За ЦРУ ли си мислиш?

- Да. Ако съм прав, няма да се наложи да чакаш дълго. Но само ги снимай - не си и помисляй да ги премахваш. - Петрович побутна очилата си нагоре. -Валентина? Не си задължена да го правиш. Можеш просто да откажеш.