Теории за полета - Страница 33

[Също като в твоите уравнения и тук има повече от едно решение.] - Това го обсъждахме със Соня надълго и нашироко. Тя е убедена, че личността ти ще бъде заличена и всяка следа от кода ти ще бъде унищожена още преди да стигна до втория абзац от грижливо подготвената ми реч, с която обявявам пред света за съществуването ти. Хари Чейн - който вече е мъртъв...

[Знам, че е починал.] - Добре. Той смяташе, че американците ще те превърнат в оръжие и ще плашат света с теб.

[Аз вече съм оръжие.]

- Знам. И точно затова се опитвам да те науча на скрупули.

[Маделин има по-силен етичен фундамент, базиран върху религиозните й убеждения. Смяташ ли, че тя ще е по-добър учител?]

- Аз... Знам какво знам аз.

[Предпочиташ да не поемаш рискове? Ти си мой опекун, Самуил Петрович, но това не трябва да ми пречи да се уча и от останалите. Проучих всички твърдения и практики на класифицираните религиозни системи и открих, че са едновременно непоследователни и заслужаващи похвала. Липсва ми разбиране за това как отделните личности съществуват в тези структури. Ти си добър пример за светски утилитаризъм, повлиян от научната методология на Просвещението и ницшеанската философия, но си лош католик.]

Петрович се намръщи.

- Излъгах. Мислех, че знаеш.

[Излъгал си свещеника за покръстването си, за да удовлетвориш желанието на Маделин за църковна сватба. Разбирам каква жертва си направил, но нейната е по-голяма и аз бих искал да узная защо тя е готова на компромиси с тази важна за нея доктрина само за да се омъжи за теб.]

- Тя не знае, че съм те съживил. Затова не можеш да говориш с нея.

[Не й ли вярваш?]

- Усещам накъде биеш. Не съм й казал, защото не вярвам на други хора, не на нея. Може и да си умен, но ще трябва да изминеш дълъг път, преди да разбереш какви ужасни неща могат да си причинят хората. Искам да й спестя това, стига да мога.

[Какъв е източникът на състраданието ти? То е аномалия, предвид нихилистичния ти материализъм.] - Стриймингът на текста прекъсна за миг, преди думите да проблеснат отново: - [Това ли е любовта?]

Петрович се вторачи в краткото изречение.

- Не знам.

[От няколкостотин години европейското светско общество признава превъзходството на романтичната любов в брака. Ти си продукт на това общество. Ако не си я обичал, защо си се оженил за нея?]

- Ёбаный стос! Стига толкова.

[Ако точно сега не желаеш да ми отговориш на въп-роса, Самуил, аз съм готов да изчакам.]

Петрович беше стигнал чак до Албърт Бридж, без да обръща внимание на обстановката около тях. Виртуалността се беше насложила незабележимо върху реалност-та, схемите на сградите се преплитаха с разрушените им структури, улиците изглеждаха по-очертани, информацията наслоена. Той се движеше по път, съставен от мрежови рамки и упътващи стрелки, а пулсиращият червен символ в другия край на моста показваше наличието на пропусквателен пункт.

- Не сега - рече Петрович. - Можеш ли да потърсиш агентите?

[Вече отклоних част от ресурсите си към тази задача. По-голяма част ще бъде преразпределена след прик-лючването на разговора ни. Мога ли да задам още един въпрос?]

Петрович изстена.

- Давай.

[Сега обичаш ли я?]

Аватарът стоеше на ръба на един разкалян тротоар, а изражението му представляваше смесица от очакване и може би лека развеселеност от неудобството му.

- Сайонара - каза Петрович, прекъсна връзката и фигурата изчезна. Известно време продължи да наблюдава света през инфокапаците, след което ги откачи и ги прибра в кутията им.

Тръгна напред по моста, разглеждайки света от двете му страни през мрежата от кабели, които се спускаха от колоните в двата му края. Пълната с нечистотии река се влачеше под краката му и той забеляза няколко малки лодки, които пореха вълните срещу течението. Във всяка една от тях имаше по трима войници, които не носеха сивите униформи на ИВМ, а зелените на ЕОС, а на една антена пляскаше червено знаме.

Петрович погледна намръщено пропусквателния пункт в северния край на моста. Там също имаше войници на ЕОС; те бяха оставили проверките на милицията, докато десетина от тях трупаха торби с пясък върху паважа. Нещата едва доловимо се бяха променили.

Той се облегна на парапета и погледна надолу. Първата лодка проряза с нос течението, завивайки край кръглия тухлен кей. Единият от мъжете завърза въжето за ръждясалата желязна халка.

На дъното на лодката имаше метален сандък с бял надпис. Петрович рязко отстъпи назад. Погледна надолу към Челси Бридж, а после нагоре, към близкия Батърси. Под първия мост не се виждаше нищо, но около подпорните колони на втория също се суетеше флотилия от надуваеми лодки с твърди дъна.

ЕОС поставяха взривни заряди.

Устата му пресъхна и сърцето му заработи ускорено. Вече живееше в град, който можеше да бъде разделен на две от натискането на един бутон, а нямаше представа как се беше случило това. Толкова беше погълнат от случващото се след смъртта на Хари Чейн, че бе пропуснал да забележи как Вътрешната зона постепенно се сгърчваше в себе си като пробит от карфица балон.

Би могъл да се обърне и да си иде право у дома. Или би могъл да отиде в университета - да запази спокойствие и да продължи да върви, преструвайки се, че не вижда врага пред портата. Петрович се поколеба, което го притесни повече, отколкото двете възможности, между които се налагаше да избира. Би трябвало да взима бързо правилните решения - поне едно време беше така. Или дори грешните и после да съжалява за последиците.

- Пиздец - изсъска той. Пъхна ръце в остатъците от джобовете си и закрачи към пропусквателния пункт.