Теории за полета - Страница 10

- Добре ли си? - попита Петрович.

- Горе-долу, нали знаеш. Странни дни. - Той завря сплескания си нос в чашата и вдъхна горчивия аромат. - Всичко се е объркало.

- Тези думи, изречени от полицай, въобще не ме изпълват с радостни мисли.

Лицето на Чейн се изкриви.

- Понижават ме. В Милицията на Извънредната власт на Метрозоната. Разузнаването.

Петрович преглътна с усилие. Закашля се силно, за да прочисти гърлото си.

- Ха!

- Не започвай отново. Не и сега. Освен това - рече той и бръкна във вътрешния си джоб - имам нещо за теб.

Измъкна тясна метална кутийка с размера на книжка джобен формат и я плъзна по масата. Петрович я стрелна с поглед, преди да се взре в сълзящите очи на Чейн.

- Дали това е същото, за което си мисля?

- Тъй като изгубих предишното, реших, че съм ти длъжник. - Чейн го побутна напред. - Смятай го за закъснял сватбен подарък.

- Мислех си, че подаръкът ми е това, че любезно забравяш за всички незаконни неща, които върша. - Петрович взе кутийката и я повъртя в ръцете си, наблюдавайки играта на светлосенките върху лъскавата стоманена повърхност. После докосна вдлъбнатия бутон и кутията се раздели на две. -Ако си го натъпкал с шпионски софтуер... Какви ги говоря, ако ли? Първото нещо, което ще направя, е да го изстържа отвътре.

- Ако щеш ми вярвай, но не съм го докосвал. Чисто ново е. С изключение на... - Чейн млъкна и раменете му леко се прегърбиха.

Петрович грабна играчката си и се зае да проверява софтуера и връзката.

- С изключение на какво?

- Сложих вътре едно файлче. Сигурно ще поискаш да го прегледаш.

Петрович намери файла и кликна върху него. Тръгна някакъв клип - зърнест, с твърде ярки цветове, размазан. Беше почти негледаем, но след малко се оправи. По екрана преминаваха хора, камерата гледаше надолу и записваше лицата им, когато излизаха изпод арката.

- Летище?

- Хийтроу, тази сутрин. Търси блондинката.

- Това означава всеки втори човек.

- Ще я разпознаеш.

Петрович гледаше преминаващите фигури. Имаше кратко прекъсване, след което на екрана се появи жена с интересна механична походка. Включиха се звуковите и светлинните аларми, пораждайки внезапна суматоха сред полицаите от охраната. Жената завъртя глава първо наляво, след това надясно и завързаната й на конска опашка коса забърса раменете й. Някакъв пазач спореше нещо с нея, положил ръка върху кобура на пистолета си, но тя не изглеждаше особено притеснена. Като че ли подобни неща й се случваха непрекъснато.

След това в кадъра отново остана само тя, всички останали се бяха изтеглили встрани от обхвата на камерата. Алармите отново се включиха, но този път тя продължи необезпокоявана напред. Погледна към камерата с немигащи очи. След това вече я нямаше.

- Не я познавам - каза Петрович.

- Значи не забелязваш семейна прилика?

- Не и с моето семейство. - Петрович превъртя назад записа и го остави на пауза. Погледна втренчено лицето й, което се взираше в неговото. - Чёрт.

- Мога ли да ти представя Шарлът Соренсън, наскоро пристигнала от САЩ? -Чейн отпи голяма глътка от кафето си и избърса устата си с ръкав. - Тя има кибернетични крака, които всъщност причиниха суматохата.

- Ще получа ли награда, ако отгатна защо е тук? - Петрович затвори рязко кутията на играчката си и я тупна върху масата. - Какво знае тя?

- Знае къде е отседнал брат ?, знае за кого работи той. Може би дори е научила, че са го изнудвали.

- От Ошикора и от теб - посочи Петрович.

- Аз мога да се извиня, но той е мъртъв. - Чейн се размърда смутено в стола си и се наведе напред. - Всички сме вършили неща, с които не се гордеем особено.

- Като например прострелването на жена ми в гръб? Външните поне бяха тъй любезни да се опитат да я убият лице в лице.

Чейн беше почти готов да стане и да си тръгне. Той постави ръце на масата и се напрегна, готов да се оттласне нагоре. Мускулите на ръцете му се напрегнаха, но след миг отново се отпуснаха.

- Добре де, това може би си го заслужавам.

- Може би?

- Опитвам се да ти помогна. Госпожица Соренсън не е единственото нещо, за което трябва да се притесняваме.

Петрович прибра играчката в джоба си и махна с ръка на Уонг да донесе още кафе.

- Продължавай.

- В новата си работа се сблъсквам с неща, които обикновено не ми попадат пред очите. Тук някой брифинг, там някой препис. Нещата започват да се навързват.

- Чейн, престани да говориш като някой ёбаны оракул и давай по същество.

- Мисля, че ЦРУ са по петите ни.

Петрович застина на мястото си. Не помръдна дори когато Уонг тръсна две нови чаши с кафе на масата и прибра празните.

Чейн се облегна назад и столът му изскърца възмутено.

- Чу ли какво ти казах?

- Да. Чух. Какво те кара да мислиш така?

- Тук не е най-доброто място да обсъждаме доказателствата. - Чейн огледа останалите клиенти на кафенето, които нямаха вид на заинтересовани от разговора им. Или имаха?

- Няма да приема думите ни на доверие - рече Петрович. - През повечето време си пълен пиздобол.

- Мога да ти представя само ограничен набор от доказателства, но все пак ела утре.

Петрович се подсмихна.

- Не мислиш ли, че утре ще бъда много зает?

- Наслади се на своите петнайсет минути слава. Поне ще разполагаш с нещо приятно, за което да размишляваш, докато крачиш из тясната си килия и сълзите ти капят върху оранжевата затворническа униформа. - Чейн грабна чашата си и гаврътна остатъка от кафето.

- Говориш напълно сериозно.

Чейн отново се наведе напред и почти полегна върху масата.

- Те отчаяно искат да разберат какво се случи през Дългата нощ, а на света има само трима души, които знаят цялата история. Четирима, ако броиш и твоята доктор Еканоби. Чувам разни слухове - някои от тях дори се оказват истина, макар че на човек ще са му нужни години работа, за да нареди целия пъзел. Но затова ЦРУ са тук. Те смятат, че щом подобно нещо може да се случи в Мет-розоната, значи може да се случи и в някой от техните градове. Това е най-голямата заплаха за тях и е главният им приоритет.