Теории за полета - Страница 66

- Добре. - Петрович зърна автобуса, чийто двигател боботеше, и смътните сенки на хората зад затъмнените стъкла. Побутна лекаря напред, след което накара и Люси да се качи.

Той се качи последен и застана пред седалките, оглеждайки пътниците. Може би те очакваха от него да седне на шофьорската седалка, но Петрович бързо попари надеждите им.

Вратите се затвориха и автобусът зави към пътя.

Хората се разшумяха и се вкопчиха в облегалките на местата си. Лекарят го погледна как се олюлява между предните две седалки и стомахът му се сви, когато за пръв път осъзна, че Новият джихад на машините наистина се надига отново.

- Дами и господа - обяви Петрович. - Моля, затегнете коланите.

26.

Поеха по Чок Фарм Роуд към Примроуз Хил. Танковете отдавна се бяха изтеглили от височините надолу, към Юстън, но Петрович се надяваше да се срещне с тях там, покрай рехавата бойна линия, която се оформяше на изток от Уестуей. Навсякъде из околните тесни улички, чак до Оксфорд Стрийт на юг, се водеха престрелки. Външните бяха пробвали да настъпят, бяха срещнали съпротива и сега се опитваха да обградят защитниците.

В реално време конфликтът между сините и червените напомняше две амеби, които се биеха до смърт. Компактната синя форма не спираше да се свива навътре в себе си, губейки крайниците си пред грамадното червено чудовище, което сякаш беше твърдо решено да я погълне цялата.

Тауър Бридж вече го нямаше. Милицията на ИВМ беше паркирала бронираните си коли върху разрушеното платно под назъбените подпори, проявявайки неочаквана смелост сега, когато вече нямаше никаква вероятност за въоръжени сблъсъци. Бишъпсгейт беше паднала. Площадът пред старата „Банк ъф Ингланд" постепенно се пълнеше с Външни.

Петрович загриза юмрука си. Всички територии, които губеше сега, после трябваше да се превземат отново, ала вече нямаше как да промени стратегията си. Всичко зависеше от това да позволят на противника да настъпва напред, докато бъде подготвена контраатаката.

Но Външните се придвижваха твърде бързо. Превземаха улица след улица с твърде малко жертви от тяхна страна. Печелеха.

[Лондон Бридж пада.]

- Моя прекрасна лейди - промърмори Петрович.

[Кенън Стрийт и Саутуърк неизбежно ще го последват. Трябва да удържим

Блакфрайърс по-дълго.]

- Не.

[Не сме подготвени за това.]

- Изтегли всички, които в момента не участват в бойните действия, оттатък

Фарингтън Роуд. Задръж Еджуеър Роуд, но хората от Юстън Роуд трябва да слязат по Охфорд Стрийт. - Той погледна през прозореца. Преминаваха покрай Риджънтс Парк, домиките от дясната му страна продължаваха да си лежат там, където бяха разпръснати през Дългата нощ.

По пътя се движеха фигури, които на картата бяха отбелязани в червено. Група от десетина души, тичащи разпръснато по бялата линия. При увеличаването на изображението се видя, че двама от тях са въоръжени с пистолети, а останалите носят хладно оръжие.

- Легнете на пода, ако можете, а ако не - свийте се в седалките - извика Петрович. - Не надигайте глави.

Огледа се. Люси надничаше над тапицерията и наб-людаваше Външните, които надигнаха глави при звука на приближаващия се автобус.

Чу се гръм и на предното стъкло се появи дупка. Ако шофираше Петрович, той сигурно щеше да се свлече върху волана и да подкара автобуса през тесния тротоар право в стената. Куршумът вдигна облак бели пухчета, когато се заби в облегалката на шофьорската седалка.

Автобусът не се отклони от пътя си. Първият изстрел не накара Петрович да потрепне, за разлика от последвалите осем. Върху прозрачното стъкло разцъфтяха няколко големи рани с форма на звезди; по панела се появиха спираловидни пукнатини, които се разпространиха по цялата му повърхност, докато накрая той не остана да се държи само на пластмасовия си обков.

Предницата се блъсна в някакво тяло и Външните се оказаха вече зад тях. Върху задницата на автобуса се посипаха куршуми. И други стъкла се покриха с бели звездообразни плюски и внезапно автобусът се наклони наляво.

Той коригира посоката си веднъж, после още веднъж. Надясно, наляво, надясно - докато накрая отново не се оказа под контрол.

[Задната гума.]

Петрович нямаше време да се тревожи за повредите, които бе получил автобусът, защото вече се намираха сред Външните.

Отстъплението на Вътрешната зона беше изкарало Външните на улиците. Те бяха изпълнили платното на шосето. Петрович бръкна в джоба на шинела си и извади пистолета. Автобусът се разтресе от удар и докато се клатеше, получи нов удар.

Петрович извади пълнителя и преброи сребристите патрони в него. Шест. Пъхна го обратно на мястото му и вдигна предпазителя.

Предното стъкло се пръсна и върху пътеката се озова превита тъмна фигура, сипейки навсякъде дъжд от кристални гранулки. Прашната и парцалива фигура започна да се надига. Макар да бе окървавен и замаян, мъжът не беше изпуснал ножа си.

Петрович вдигна пистолета. Мерният кръст пред погледа му танцуваше наляво и надясно, нагоре и надолу, при всяко колебливо накланяне на автобуса. Загрубялото лице на Външния се изкриви при вида на мъжа, стоящ до стъпалата, който държеше метал в ръката си.

Човекът се приближи към Петрович, размахвайки ножа в дъга пред себе си. А Петрович все още не можеше да се прицели. При други обстоятелства би натиснал спусъка и така - все някой от куршумите щеше да улучи. Но останалите щяха да застрашат хората, за които бе положил толкова усилия да спаси, и това го накара да изчака.