Теории за полета - Страница 46

Той изсъска и се освободи. Прокара ръка под тенис-ката си и когато я извади, пръстите му бяха изцапани с тъмна кръв.

- Чёрт.

Миямото вече вървеше по циментената пътека, водеща към задната врата на къщата, опитвайки се да се движи безшумно. Петрович пренебрегна парещата болка в рамото и се запромъква подире му.

Вратата беше дървена с малко стъклено прозорче. Ключовете лежаха на ръба на умивалника, до купчина мръсни съдове. Миямото отстъпи назад, за да се огледа за някой друг вход. Петрович се наведе да вдигне две тухли от купчината край бараката и когато се приближи достатъчно до къщата, хвърли едната към широкия кухненски прозорец.

Стъклото се счупи и падна навътре, а остатъците по дограмата изпопадаха от собствената си тежест и се начупиха в перваза. Миямото зяпна с отворена уста. Петрович изръмжа и използва другата тухла, за да начупи назъбените остриета, които бяха останали да стърчат от рамката.

- Прави нещата просто, разпиздяй.

Той метна тухлата към обраслата полянка, съблече шинела си и го хвърли върху морето от натрошени стъкла. После скочи, прехвърли се през стената и се приземи на пода. Стъклата захрущяха под краката му, докато отръскваше палтото си, от което заваля дъжд от проблясващи парченца.

Миямото все още стоеше отвън. Петрович грабна ключовете от умивалника, избра онзи от тях, който му се стори най-подходящ, и го пъхна в ключалката. Тя изщрака и той натисна дръжката.

- Защо се забави толкова?

- Нали трябваше да действаме тактически. - Миямото се вмъкна тромаво вътре, блъсвайки вратата в рамото на Петрович, който потрепна от болка.

- Жопа.

ИИ го прекъсна. Имаше нови контакти, на няколко улици от тях. Една дълга, тънка линия от червени маркери упорито напредваше към пътния мост, минаващ над железопътната линия.

Петрович отвори хладилника. Храната все още се изстудяваше, лампичката все още светеше. Той грабна една кутия с портокалов сок, пластмасова бутилка с прясно мляко и парче кашкавал и ги нареди сред отломките на кухненската маса.

- Външните са твърде близо. Подкрепи се - ще потеглим, след като отминат.

Той отвъртя капачето на млякото и отпи направо от бутилката, изпразвайки я наполовина на един дъх.

- Ти... ти си животно. Прасе.

Петрович избърса с ръкав млечния си мустак - като първо провери дали няма останали набити стъкълца - и погледна към Миямото над стъклата на очилата си.

- Мне насрать, что ты думаешь.

- Английски, моля.

- Ето ти груб превод, тогава: да го духаш. - Петрович отхапа парче от кашкавала, разкъсвайки със зъби опаковката му и изплю найлона на земята.

- Не е задължително да гледаш.

Той задъвка небрежно, предизвиквайки другия мъж да му отвърне. Кашкавалът имаше същия вкус като опаковката си, но притежаваше необходимите му мазнини.

От горния етаж се дочу скърцане. Петрович остави кашкавала и млякото. В стойката за ножове, тикната в ъгъла, липсваше най-големият, а след бърз поглед към сушилника установи, че не е и там.

Той притисна показалец към устните си и посочи към тавана. Миямото извади катаната с мек стоманен звън и я притисна към тялото си. Петрович си избра един двайсетсантиметров нож с назъбено острие от стойката. Преди да стисне дръжката, той омота ръката си с кухненската кърпа.

Миямото бързо отвори вратата на кухнята. Показа се входна врата -затворена - и стъпала до нея. Без да сваля поглед от стълбището, той пристъпи тихо върху тънкия килим. Отпуснал ръката си, в която държеше ножа, Петрович се опита да върви също толкова тихо.

Мъжът в черно стъпваше внимателно на всяко стъпало, преди да се отпусне с цялата си тежест, след което преминаваше на следващото. Двамата бяха стигнали до средата на стълбището, когато дъската под крака на Петрович изскърца. В тишината скърцането прозвуча като плясък на камшик.

Цялото тяло на Миямото се отпусна унило, но само за миг, колкото да покаже разочарованието си. Той прелетя през последните няколко стъпала и в бърза последователност изрита трите врати, намиращи се на площадката. И трите отскочиха от стените и се затръшнаха обратно.

Той зърна нещо и се втурна в банята, която се намираше в задната част на къщата. Петрович беше точно зад него, когато японецът вдигна меча над главата си, готов да разсече найлоновото перде, скриващо ваната.

Петрович го избута с рамо встрани към тоалетната чиния и казанчето изтрака от сблъсъка. Върхът на меча разряза полупрозрачната завеса в линия, започваща някъде от височината на шията и завършваща при гърдите.

Найлонът се сви на руло и разкри момиче, бяло като фаянсовите плочки на стената, към които се беше притиснало, и стиснало кухненския нож в треперещата си ръка.

Миямото подскочи с крясък и се накани отново да замахне. Този път Петрович се изпречи пред него и блокира ръката му със своята.

Двамата стояха лице срещу лице и ако не носеше очила, Петрович сигурно би опитал да го удари с глава.

- Какво, на хуй, ти става? - Той опря ръка в гърдите на Миямото и го избута назад.

Когато се убеди, че японецът няма да нападне отново, Петрович дръпна завесата. Момичето се беше свлякло надолу и се беше свило в единия край на ваната, все още насочило към тях треперещия връх на ножа. Беше облечена в ученическа униформа.

- Да. Виж големия лош Външен, който се крие в ёбаная баня. - Той пусна ножа и размота кърпата от ръката си. - Вече можеш да излезеш.

19.

Името й беше Люси. Успяха да го научат след цели пет минути увещания. Още пет им бяха необходими, за да я изкарат от ваната, ала тя продължаваше да стиска ножа в ръка.