Теории за полета - Страница 31

Соренсън изрита масата. Пластмасата се разцепи на две и Маделин се озова на земята. Изправи се секунда по-бавно от обичайното; движенията й бяха почти недоловимо по-непохватни. Соренсън се приготви да атакува, запрати стола си във въздуха и краката й се сгънаха странно, когато се опита да изтича до притиснатия към стената Петрович.

Уонг се хвърли върху гърба й, стисна я с жилавите си ръце и тя изгуби равновесие.

- Хей - извика той точно преди да получи удар с лакът в ребрата, който го запрати на пода.

Редовните клиенти или трепереха от ужас, свити върху мазния балатум, или тичаха към изхода. Петрович зърна на съседната маса една полупразна чиния с яйца, грабна я и я метна като фризби. Чинията отскочи от главата на Соренсън, отвличайки вниманието й от Уонг, и тя отново се обърна към Петрович.

Ударът нямаше ефекта, на който се беше надявал. Тя промени тактиката си и скочи към него, опитвайки се да счупи крака му с ритник. Но Петрович предугади намерението й и се хвърли настрани. Кракът й се заби в стената и пръсна на парчета лъснатата до блясък пластмасова облицовка. Соренсън се приготви за втори опит, но Петрович заби вилица в ръката ?.

Тя я прониза малко под лакътя и остана да стърчи над тънката материя на палтото ?, и докато Соренсън гледаше изумено колебливо потрепващата дръжка, Петрович се засили и й нанесе зашеметяващ удар в челюстта.

Жената се олюля и залитна назад, но този път Маделин беше готова. Тя вдигна американката от пода, завъртя я и я запрати с всичка сила към стената до вратата. С изкривено от усилие лице тя се озова до сгърчената на пода фигура, преди Соренсън да успее да се окопити.

Уонг се надигна и олюлявайки се, отвори вратата. Маделин протегна ръце и Соренсън изчезна в нощта.

- И не си помисляй да се оплакваш на милицията, защото аз съм милицията - извика Маделин след нея. - Ако те видя пак, ще те арестувам. Ясно ли ти е, побъркана кучко?

Уонг затръшна вратата и я затисна с гръб, приготвяйки се за нов опит за нахлуване. Той огледа хората, които започнаха да се появяват иззад столовете и масите.

Кафе? Силно и горещо?

Подредиха бързо масите, с изключение на счупената, която беше изнесена през задната врата. Събраха разпилените прибори и съдове и ги струпаха на бара, а Уонг разнесе на всички чаши с кафе.

Останал без маса, Петрович изправи стола си и се свлече върху него.

- Добре ли си? - попита Маделин.

Той огледа ръката си, която го болеше при раздвиж-ване на пръстите. Кокалчетата му бяха окървавени и кожата беше разкъсана на места.

- А ти? Ребрата ти?

- Почувствах, че нещо се размърда. Дробовете ми не се пълнят с течност, значи не е чак толкова сериозно. Сам - рече тя, - защо й каза?

- Защото нямаше причина да го крия. - Той побутна очилата си нагоре. - Не исках да си мисли, че той може да се появи всеки момент, жив, да се чеше по задника и да се чуди дали е липсвал на някого. Тя е неговото семейство. Заслужава да знае.

Маделин положи длан върху крака му.

- Прав си.

- Нима? Бях започнал да се чудя. - Петрович се обърна към Уонг, който разнасяше чашите и най-накрая стигна и до него. - Благодаря. Нямаше нужда.

- Това е моето кафене. Тя нападна моите клиенти. Луда жена не е добре за бизнеса, затова бързо вън. - Уонг ги погледна. - Къде са ви чашите? Не искате ли допълнително?

- Мисля, че са на бара - извърна се Маделин и пот-репна от болката.

Той се усмихна.

- Ще ви донеса чисти.

Маделин се изправи сковано, прегърна Уонг и залепи една влажна целувка върху плешивината на темето му. Притисна го силно към себе си, обгръщайки го с двете си ръце, като остави навън да стърчи само каната с кафе.

- Ти си много добър и мил човек и аз много те обичам.

После го пусна и скришом избърса очите си. Без да каже нито дума, Уонг отиде до бара и направи същото.

Маделин приклекна до Петрович и наведе главата си към неговата.

- Трябва да направим нещо за него, Сам.

Петрович повъртя тази идея из устата си, за да почувства вкуса и аромата й

Да. Както и за всички други Уонг.

13.

Петрович се събуди до нея и отново усети онази дълбока вътрешна тръпка -не само да е приеман и желан, но и обичан.

Лежеше в сумрака, без да помръдва, заслушан в дишането й, усещайки излъчваната от нея топлина. През целия си живот беше изпитвал студ, затова не му пречеше, че тя грее като печка, подхранвана от енергията и страстта си.

Измъкна се изпод завивките и седна на ръба на леглото. Когато пръстите му обгърнаха металната рамка на очилата, той усети как кожата на ръката му се изопва. След онзи спонтанен, див удар нямаше счупени кости, но той накара Петрович да се зачуди дали само краката на Шарлът Соренсън са направени от метал.

Отиде в банята и се огледа в огледалото. Лицето му изглеждаше изпито под ярката синьо-бяла светлина на флуоресцентната лампа. Да бъде изненадан от една експлозия беше простимо. Но вторият случай вече започваше да намирисва на небрежност. Не само шинелът му беше заприличал на парцал -обработената кожа не предпазваше кой знае колко.

Изтърка се, доколкото можа, под мизерната струя на душа. Продължаваше да мирише на прах и семтекс - освен ако миризмата не идваше от кърпата, която той внимателно подуши, - чиито дребни частици се бяха набили дълбоко в кожата му. Петрович увеси глава. Беше уморен, ужасно уморен.

Зачуди се дали да не се върне обратно в леглото и да почерпи още малко топлина от Маделин, но вместо това намери някакви дрехи, които не беше обличал често напоследък, и бързо ги навлече.