Теории за полета - Страница 22

Върху всяка равна повърхност в стаята бяха струпани купчини с листове хартия, вероятно изкушавали някогашния обитател на кабинета да отвори прозореца и цялата подредба да отиде по дяволите. Класьорите бяха тъпкани с папки. Бюрото му също беше отрупано с всевъзможни неща, които в определен момент е смятал за важни.

Между мебелите и стените нямаше много място - майорът в разорената милиция беше по-малко уважаван и от полицейския инспектор.

- Е, добре - рече Петрович. - Какво да правя с всичко това?

Даниълс му подаде сглобяема кутия за документи.

- Вземете всичко полезно, което е оставил. Следващият човек, който ще заеме кабинета, сигурно ще изхвърли каквото е останало, така че най-добре приберете всичко.

Петрович се зае да сглобява кутията, като пъхаше петлето на едната стена в гнездото на съседната - и така, докато не се получи твърда конструкция. Имаше и капак, който се монтираше по същия начин и се отваряше на една страна. Даниълс се облегна на рамката на вратата, осигурявайки му достъп до прозореца, където се намираше столът на Чейн.

- Би трябвало да ви наблюдавам какво прибирате, но мисля, че мога да ви се доверя, нали?

- Разбира се - отвърна Петрович. - Иска ми се да остана известно време сам.

- Ще се върна след двайсетина минути, да видя как се справяте. - Даниълс му хвърли един последен поглед и се отдалечи с почти маршова стъпка, оставяйки вратата към коридора отворена.

Петрович погледна над очилата си, взе една поставена в рамка фотография и започна да я изучава, докато стъпките на Даниълс не заглъхнаха напълно.

Тъкмо се накани да остави снимката на мястото ?, когато осъзна каква е тя, какво показва. Него и Маделин - той, чувствайки се неудобно в костюм, без вратовръзка. Тя - желаеща да бъде в бяло, но след Дългата нощ в Метрозоната не шиеха скоростно сватбени рокли за двуметрови блондинки. Вместо това носеше сивкава коприна, подобна на воал, която увиха около тялото й направо от топа и я прикрепиха изкусно с безопасни игли и сребърна брошка.

Самият Чейн ги беше снимал на стъпалата пред църквата, след това си беше направил труда да разпечата снимката, да я постави в рамка и да я изпрати на щастливата двойка. Очевидно беше направил копие и за себе си.

Петрович сложи снимката в кутията. Коридорът беше празен, но това не означаваше, че не го наблюдават. Той измъкна от джоба си черна палка и я включи със завъртане на единия й край. Тя се обля в светлина, която бързо изчезна, като на мястото й остана само тънка светеща линия.

Петрович прокара палката върху бюрото, после обиколи стаята, като внимателно сканираше всичко около себе си. Когато се приближи до вратата, светлината придоби яркочервен цвят и той надникна навън. На тавана точно над главата му беше монтирана камера, малък черен наблюдателен купол.

Той се дръпна назад и притвори вратата с крак. После отиде право при бюрото и започна да разлиства всички папки, преглеждайки съдържанието им с обиграно око. В първите няколко нямаше нищо, свързано с разследването му, затова Петрович реши, че са били оставени там от някой подчинен. Малко по-надолу в купчината намери доклада за откриването на къртицата. Той също се озова в кутията, както и следващата папка, която съдържаше само няколко напечатани листа, но беше озаглавена „Заподозрени от ЦРУ".

Петрович прецени на око размерите на папките и извади още две, които бяха горе-долу също толкова дебели, от различни места в класьорите. Същевременно реши да прерови и крайните отделения, да види какво е скрито там.

Не знаеше какво да очаква. Бутилки, може би, но единственият алкохол, до който беше виждал да се докосва Чейн, бе просмуканото в една коркова тапа вино. Порно, но мъжът, изглежда, изобщо не се интересуваше от жени. Или мъже. Обичаше да похапва пайове, но закръглената му фигура се дължеше по-скоро на лош режим на хранене и липса на повечко движение, отколкото на непрекъснатото набиване на бисквитки.

Намери само няколко празни кутии от никотинови лепенки. Очевидно Чейн беше страдал по вредния си навик. Със същия успех би могъл да стане и монах. Поне сега вероятно щеше да е още жив.

Петрович се върна при бюрото и трите му чекмеджета. Разчисти празните химикалки и пресъхнали писалки в първото и на дъното откри три дебитни карти. По-късно щеше да ги прекара през четеца, за да разбере какви суми има в тях.

Следващото чекмедже беше пълно с най-различни носители на информация - от древните три и половина инчови дискети, през сребристите дискове и пластмасови флашки, до съвременните полупроводникови карти, върху които бяха отпечатани най-различни шарки.

Всичките се озоваха в кутията. Дори накрая да изтриеше всичките, заслужаваше си да порови в тях с надеждата да открие поне едно златно късче информация.

Когато отвори най-долното чекмедже, той откри оборудването за подслушване на Чейн, което на няколко пъти беше използвано и върху самия него. Имаше ръководства за употреба, софтуер, както и купчина от самите бръмбарчета с различни размери и форми, включително залепващите се, които Чейн толкова много харесваше. Наличен беше и детектор за откриването им.

Петрович не знаеше дали ИВМ ще му позволи да отнесе тези неща у дома си. Но си струваше да опита.

Сега идваше трудната част. Той отвори кутийката, в която държеше капаците си, и ги сложи върху очилата, а от другия джоб извади играчката си и я отвори. Стаята не изобилстваше от информация. Поне не още.

Петрович започна да опипва плота на бюрото отдолу, после се прехвърли на чекмеджетата и накрая, след като не успя да намери никакво листче хартия, се отпусна на четири крака на пода. Лицето му потрепна нервно. Чейн не беше оставил паролата си за достъп на никое от очевидните места.