Теории за полета - Страница 70

Майорът подхвана по-удобно карабината.

- Какво сте вие?

- Аз съм бъдещето, майоре, и предназначението ми не е да се проваля. Знам, че имате опасения, но не можете да ги съобщите в щаба, защото още от единайсет часа връзката ви с хората там е прекъсната. Всички останали бойци от ЕОС ще решат, че сте полудели. Аз поех командването на ИВМ, а Соня Ошикора ми зае своите никкейджин, докато трае войната. Така че, да, можете да ме убиете, но какво следва след това?

Петрович се изправи и пъхна играчката в джоба си. После вдигна ръка, за да побутне очилата си нагоре. Нямаше нито очила, нито очи. Налагаше се да свикне с това.

Люси тичаше по улицата към него, а в ръката й се поклащаше найлонова торбичка. Той умишлено обърна гръб на майора и оръжието му, за да я посрещне.

– Здрасти. Какво ми носиш?

Гордо изчервена от успеха си, твърде погълната от обясненията за откритието си, тя изобщо не забеляза ядосания, уплашен, объркан командир на танковата дивизия. Отвори торбичката си и порови вътре

- Това. Върви комплект със собствен микрофон - пише, че можеш да го използваш при екстремни спортове, издръжливо е на удари и е водоустойчиво. Ако това не е екстремално, не знам кое друго е. - Тя разкъса опаковката и погледна с присвити очи широкоъгълната леща. - Няма нужда от външен източник за захранване или софтуер. Просто я включвай и действай.

- Звучи ми идеално.

- Имам още две други, ако сметнеш, че...

- Включи ми я. - Когато момичето се поколеба, той додаде: - Не се притеснявай. Не можеш да ми причиниш болка.

Тя се пресегна и наниза ремъка върху окървавената коса на Петрович. Тънката тръбичка на камерата щръкна край лявото му слепоочие.

- Трябваше да взема няколко от ония кабелни протектори. Имаха цели кошници, пълни с тях.

- Помислил съм за това. - Рулото лейкопласт, което си бе изпросил, беше малко и трудно за откриване. Той го потърси опипом около себе си, докато не го намери върху стола. - Всъщност имам още по-добра идея.

Той разкопча велкрото и притисна играчката към бинтованата лява половина на тялото си, точно на мястото, под което би трябвало да се намира бъбрекът му. Щеше да свърши работа. Намери и люлеещия се край на кабела на камерата и се опита да го забоде в гнездото.

Пръстите на Люси отместиха неговите и тя го включи.

- Сега го залепи. Не трябва да излиза. А след това залепи цялата машинария за мен.

Докато двамата работеха, леко се извъртаха. Сега майорът се намираше зад гърба на Люси и Петрович имаше идеална видимост към него. По челото му се стичаха капки пот и влизаха в очите му. Той се опитваше да ги махне с мигане.

- И така - рече Петрович. - Решихте ли какво ще бъде?

Люси вдигна глава; за долната й устна бе залепено дълго парче лейкопласт.

- А?

Той кимна в посока на майора и тя бързо се огледа. Върна се за кратко към задачата си, след което се завъртя на пети.

- Какво става тук? Мислех си... мислех, че всички сме на една страна?

- Отстъпи встрани от него - каза майорът.

Момичето понечи да се подчини, но се усети.

- Няма - рече тя.

- Той е Новият джихад на машините.

Люси поклати глава.

- Не, не е. Той е учен. И то прочут. Казва се Сам. - Тя стоеше между Петрович и дулото на оръжието.

- Нямам нищо против да отстъпиш встрани - каза Петрович. Той я хвана за раменете и леко я отмести.

Макар тя да виждаше същото, което виждаше и той - че няколко служители на Ошикора прибраха телефоните в джобовете си и безмълвно започнаха да се приближават към майора откъм гърба му, - тя отново пристъпи напред и застана пред Петрович.

- Сигурно имате предвид Майкъл - каза тя. - Той ми обясни ситуацията. Новият джихад на машините е бил неговият зъл брат. Майкъл просто иска да ни помогне.

[Подлагаш на изпитание голяма част от човешката природа. Твоята и неговата.]

- Беше доста мълчалив напоследък.

[Зает съм, но не чак толкова, че да не се намеся. Желаеш ли смъртта му?]

- Не. Владеем ситуацията.

[Аз виждам друго.]

- Възрастните мъже обикновено не убиват ученички.

[Някои от тях го правят.]

- Прав си. - Той насочи вниманието си към улицата. - Люси, защо не ми покажеш какво друго има в торбичката?

Майорът установи, че никой не му обръща внимание, въпреки насоченото му оръжие. Петрович надникна в торбичката на Люси и зърна един пакет, който представ-ляваше интерес за него.

- Ръчно захранване.

- Винаги забравям да заредя телефона си навреме. Просто си помислих, нали се сещаш...

- Не си си губила времето в училище. - Той провери какви захранващи проводници влизат в комплекта на уреда и намери такъв, който да е съвместим. Вдигна отново ръката си, за да напипа сокета, и отново Люси трябваше да го направи вместо него.

- Какво ще правим с него? - Тя посочи с кимване майора, който стоеше зад тях.

- Аз... ние наистина се нуждаем от танковете, които се намират под негова команда. Но не мога да го принудя насила да направи каквото и да било. Мога да наредя да го отведат настрани и да го разстрелят.

- Не!

- Добре тогава. Предполагам, че от него зависи какво решение ще вземе. -Петрович се допита до вътрешния си часовник. Времето нямаше да се върне назад. Той погледна към камерите, насочени към Блакфрайърс Бридж - мостът скоро щеше да бъде превзет. - Там ли си? - попита той.

[Той ще бъде унищожен също като останалите.]

- Всичко на мястото си ли е?

[Планът ти или ще проработи, или няма. Не би трябвало, но въпреки това ти вярваш в успеха му. Вярата не е сред съставните части на моята личност.]

- Майкъл? - обърна се към него Люси.