Теории за полета - Страница 14

С какво? - попита Домингес.

- Мисловен експеримент - промърмори Макнийл и се обърна към Петрович: -

Върху какво?

- Обществото. Искам да ми проектирате едно човешко общество. Не утопия, а такова, което познава недостатъците си и съдържа механизми за отстраняването им. Което е по-добро от нашето в момента. Богато на информация. Преодоляло оскъдицата. В което познанието е валута. Такива неща. - Петрович погледна към смаяните им лица. - Можете ли да се справите?

Домингес смръщи гъстите си вежди.

- Предполагам. Мога ли да попитам защо? Това част от обучението ни ли е? Петрович се облегна назад и сплете пръсти зад тила си.

- Да. Не мисля, че е редно да се специализирате само в една тясна сфера. Трябва да сте способни да прилагате по-широко способностите си за решаване на всякакви проблеми. Да видим как ще се справите с този.

- Казахте няколко дни. - Макнийл се наведе напред. Думите му породиха интерес и събудиха ентусиазма й, и обикновено бледите й бузи сега бяха леко порозовели. - С колко време разполагаме?

- Кой ден сме днес?

- Вторник - отвърна тя.

- Значи до петък. Искам го на бюрото си в петък. - Той се изправи и бутна стола назад със сгъвката на коленете си. - Не закъснявайте.

6.

Едва успя да стигне до кабинета си, когато кракът му зажужа. Остави го да вибрира, докато включи електрическата кана - така и не успя да се възползва от предложението на Макнийл, - и едва след това бръкна в джоба си.

Не беше тя, но номерът на екрана му беше познат.

- Ёбаный стос, Чейн. Не би трябвало да знаеш този номер.

- Много хитро, Петрович. Особено ми харесаха нападките, които отправи срещу онзи човечец, който попита: „Пич, къде ми е летящата кола?". А после се чудиш защо обществото не обръща внимание на свързаните с науката новини.

- Не, изобщо не се чудя. Защото всички вие, до последния човек, се въргаляте в невежество като прасета в лайна. Защо ми се обаждаш? Мисля, че снощи ти казах всичко, което сметнах за необходимо.

- Ситуацията търпи развитие.

- Ето какво ще ти кажа, Чейн. Аз съм физик. Ти си служител на разузнаването на ИВМ. Няма да те карам да променяш съдбата на човечеството, а ти спри да се опитваш да ме накараш да върша твоята работа.

- Намерихме къртица.

Петрович затъкна телефона между главата и рамото си. Изля утайката от кафето си в саксията на растението и се огледа за буркана с вакуумирани гранули.

- Предполагам, че тази дума има специално значение.

- Нещо като робот. Функциониращ и въоръжен.

- Останка от Джихада? - Петрович си сипа лъжичка кафе в чашата и застана до каната в очакване водата да заври.

- Не мисля. Имам причини да смятам, че не е така.

- Ще ми кажеш ли какви са ти причините, или трябва да гадая?

- Джихадът правеше всичко с подръчни материали. Това е специално произведено.

Най-накрая през чучура на каната започна да излиза пара. Петрович натисна бутона за изключване и си наля гореща вода.

- И все пак това не е мой проблем, Чейн.

- Американско е.

- Нима? Отстрани е нашарено със звезди и ивици?

- Мисля, че не схващаш същността на проблема.

Петрович избърса лъжичката в панталона си.

- Давай тогава. Обясни ми каква е същността. - Той отнесе чашата до бюрото си и продължи да слуша, докато разбъркваше кафето.

- Знаеш ли как се контролират тези неща? Чрез късовълнов предавател. Не е нужно да ти е пред очите, операторът му обикновено се намира на километър-два от него. Двама от отряда се натъкнаха на онова нещо и то ги унищожи, преди да успеят да го неутрализират с граната. Експлозията уби още един техен колега. Това се случи във Външната зона в южните покрайнини на Епинг Форест.

- Добре.

- Само това ли ще кажеш? - попита Чейн.

- Горе-долу. Ще призная, че очевидно янките са се появили в Метрозоната незнайно по каква причина. Успя ли вече да говориш с тях за това?

Не.

- Защо? - Петрович се извърна настрани от бюрото и се протегна. - Цялата история е голяма глупост. Те знаят, че вие знаете. Изчакват да видят как ще реагирате. Можете да се включите в играта им и да вършите всичко потайно или пък можете да действате открито. Някой - вероятно американски агент - е убил трима войници на ИВМ, използвайки този робот. Мога само да ти гарантирам, че ако не започнете веднага да се оплаквате гръмогласно, те ще решат, че могат да правят каквото, на хуй, си поискат.

- Ако направя нещо - отвърна Чейн, - те ще се изтеглят и след месец ще изпратят друг робот с различен екип. Трябва да ги спипам на местопрестъплението.

- Не, не трябва, болван такъв! Повтаря се историята с Ошикора, само че този път срещу вас е правителството на Съединените щати. - Петрович крачеше напред-назад и крещеше в телефона. - Предишния път разбрах, че не бива да ти се вярва. Ако не можеш да опазиш мен, Мади, Пиф и Соня, аз ще го направя. Кажи на янките да се разкарат или ще намеря начин сам да им го кажа.

Петрович прекъсна разговора и дори запрати телефона към отсрещната стена.

Понечи да отпие от кафето, забравил колко е горещо. Притисна силно палец към устните си и почувства как топлината се разпростира по тях.

Отиде при телефона, вдигна го и отново набра номера на Чейн.

- Ако искаш нещо, защо просто не попита?

- Защото се притеснявам - беше отговорът. - Ние наемаме специалисти криминалисти, плащаме им добри пари, за да работят за ИВМ, и ще сме много щастливи, ако поне понякога те си правят труда да си свършат работата. У мен са частите, които успяхме да съберем от местопрестъплението, преди Външните да ни прогонят. Оставени са в един склад и не мога да получа никаква полезна информация от тях, защото не знам как да я извлека.